От нашите данъци

02 юли, 2016       адрес: http://www.gradinko.bg/?p=1327       тема: общество,политика

Няма човек и на сантиметър вдясно от центъра, който да не е ползвал този израз поне веднъж през миналата година: “от нашите данъци!” Възмущението обикновено е, че нещо което конкретният данъкоплатец не одобрява, се финансира от бюджета: помощи за цигани, лимузини за депутати или ремонт на джамия. Това възмущение идва от погрешната представа на човека за мястото му в обществото по отношение на парите. Понеже от малки сме възпитавани, че сме равни пред закона, неволно екстраполираме това отношение и за неща като данъците. Възмутеният данъкоплатец вижда в съзнанието си държавната хазна като купчина от 7 милиона еднакви чувалчета с пари, едно от които—неговото. В действителност той и тези като него са платили по малка кесийка, много са платили по една-две монети, а няколко хора в цялото кралство са платили всичко останало. Покачващото се неравенство в България (и света) означава за съжаление, че интелектуалците от цяла София внасят по-малко данъци от някой като Пеевски. Неравенството също така отслабва връзката между успеха и положените усилия, която връзка е централна за идеята на капитализма. В крайните си форми неравенството тотално изкривява свободния пазар, защото мегабизнесите добиват смазващо предимство над иноваторите и конкуренцията, включително пазарувайки политики и политици.

Звучи подтискащо, но ето веселата част—неравенството на данъците ни освобождава да погледнем на тях положително. Нас не ни обират, а ние плащаме 1000 лв на държавата да събере 1 милиард от елита и да го похарчи за общи блага. Важно следствие от неравенството е и че няма нужда да спазваме равенство при облагането—да, честно е горният 0,1% да плаща 30% данък вместо 10%, защото горният 0,1% ползва привилегии, които никой друг не ползва (може да звъни на Бойко примерно). Така данъците вместо бъркане в джоба ни вече се усещат като връщане на баланса в обществото. Когато бюджетът заделя повече пари за образование на циганите, не ние плащаме за циганите, а ние черпим държавата едно кафе да накара Лукойл да плати за циганите. Когато видите реновирана училищна сграда, радвайте се двойно—Уникредит и Аурубис са платили за нея, а вие сте купили цигарите на даскала по физическо. Вярно, че тези мегабизнеси са извлекли тези пари пак от нашето общество, но това става така или иначе, та нека се радваме, когато си връщаме част от тях чрез облагането с данъци.

  1. 1
    тони :

    Повечето пари в държавния бюджет идват от ДДС (плащан от физическите лица) – 8.4 милиарда, акцизи (пак се плаща предимно от физическите лица) – 4.6 милиарда и данъци върху доходите на физически лица – 2.8 милиарда.

    Корпоративният данък е само 1.7 милиарда, така че логиката ти издиша.

  2. 2
    градинко :

    Хубав аргумент, Тони, но богатите не плащат само корпоративен данък, те също са физически лица, също пазаруват — много и скъпи неща.

  3. 3
    тони :

    Пазаруват, но може ли един малък процент богати (предполагам, че става въпрос за под 0.5% от населението) да харчи колкото останалите над 99%? Освен това богатите често пазаруват в чужбина. Да не говорим, че плащането на ДДС за автомобили е оставено само за простолюдието.