Тъпо ми е, че конкурсите са най-доброто ни средство за разпределение на обществено финансиране. Ненавиждам конкурсите и то само наполовина защото не съм печелил конкурс като възрастен. Конкурсите са разхищение на обществен ресурс и за двете страни. От една страна трудът на всички участници освен един отива на вятъра. И то не само времето, което са отделили, а и евентуалните им добри идеи. От другата страна възложителят трябва да даде достатъчно висока цена, за да си струва участието в гонката.

Не може ли вместо конкурси за някои задачи да ползваме уъркшопи? Наскоро участвах в две работилници — за пространството около НДК и за ъпгрейд на подлез — и си припомних преимуществата на този тип коопериране. Основният плюс са количеството и качеството на родените идеи: всички заедно измислят повече и по-умно, отколкото всеки поотделно. Ако бяхме заменили тези уъркшопи с конкурси, избраният резултат нямаше да стигне и половината от богатството на общото усилие. Друго преимущество е тоталната разлика в отношенията между участниците — вместо озъбени конкуренти, с другите сте колеги и съратници. Докато участието в конкурс е изпитание, участието в работилница е удоволствие. Всеки участник си тръгва удовлетворен, че е добринесъл, вместо разочарован, че е отхвърлен. Оттук произтича и третото преимущество — по-ниската крайна цена, която обществото плаща. Хора, които не биха си мръднали пръста за конкурс без солидна награда биха се включили в уъркшоп срещу много по-малко възнаграждание — първо, защото то е гарантирано и второ, защото работата е по-приятна. Всъщност участието в споменатите работилници беше напълно доброволно.

Разбира се, магистрали винаги ще се строят с конкурси. Но примерно за решаване на съдбата на обществени пространства работилницата ми се струва по-добрият метод.