Културист мръсен

30 март, 2016       адрес: http://www.gradinko.bg/?p=1315       тема: етнография,общество

Напоследък онлайн опонентите ми имат проблем в избора на обиди към мен. Най-честата е расист, но тя е съвсем неточна—не вярвам, че има съществени биологични различия между расите, нито дори че в днешния омешан свят можем да говорим за раси изобщо. Имам някакви съвсем повърхностни естетически предпочитания, но те ме правят расист колкото всеки, който предпочита брюнетки пред жени с друго оцветяване на окосмяването. Друга обида—обикновено от хора, които за пръв път спорят с мен—е националист. Такова съвсем не съм, напротив—смятам нациите за отживелица и копнея по Съединени европейски щати. Най-точната обида засега е ислямофоб, понеже наистина не харесвам исляма, дори повече отколкото не харесвам останалите големи религии. Но ислямофоб не покрива всичко, което си мисля, че съм, а е по-скоро само сянката му.

Затова предлагам като обида културист. Думата в момента е вакантна—някога я ползвахме, но отдавна употребяваме други думи вместо нея. В същото време е приятна, има емоционален заряд и е грехота да се похабява. Нека ѝ дефинираме ново значение.

Културист е някой, който вярва, че едни култури са по-добри от други. Не раси, не държави, не религии—а култури. Мултикултуралистът вярва, че културите са равни и причината едни държави да са на по-добро дередже от други е различна: климат, география, турското робство и т.н. Културистът вярва, че причината на едни днес да им е по-добре е именно, че културата им е по-добра. Те са по-миролюбиви, по-толерантни, по-трудолюбиви и спестовни, по-креативни и по-свободни от други—не защото гените на расата им са по-яки, а заради по-добрата култура. Културата на плановата икономика и тоталитарната държава не е толкова добра, колкото културата на свободния пазар и демокрацията. Културата на ампутиране на клитора, за да не изпитват жените удоволствие, не е толкова добра, колкото културата с квотите за жени в бордовете на компаниите.

Мултикултуралистът вижда повърхността: пъстротата на магазинчета за арабски подправки, храмове с екзотично озвучаване и архитектура, момичета с подчертани от хиджаба драматични вежди. Културистът вижда конфликтите отдолу: бог ли да управлява или човек? Шериат или законът на републиката да важи в този квартал? Чия собственост да е жената? Да имат ли хомосексуалните право на живот? Да наказваме ли атеистите и всички, които обиждат пророка? Да убива ли държавата престъпниците, да реже ли крайниците им, да ги изтезава ли публично? Какви да са изискванията към притежателите на роби? С колко кръв да се изкупва честта? Първо европеец ли съм или първо мюсюлманин?

Мултикултуралистът вярва, че хора от съвсем различни култури могат да живеят заедно в мир и разбирателство. Културистът се опасява, че това е възможно само ако разликите между тези култури са сведени до повърностни детайли като диета, облекло и музика. Културистът настоява гостите да адаптират културата си към тази на гостоприемника. Минимумът адаптация е културата им да се впише в законите на страната, но е желателно да се стреми към добрите практики в обществото. Мултикултуралистът кани гостите да се чувстват като у дома си; културистът помни как изглежда домът им и им припомня да не забравят, че са на гости.

Културизмът е оптимистична и човеколюбива дискриминация. Човек не може да промени гените си, а смяната на расата е скъпа и неприятна процедура. Не можеш да промениш етноса си, родителите си. Но културистът не дискриминира въз основа на тези неща, а само на културата. А културата можеш да промениш, нужно е само желание, известно усилие и постоянство, докато новото стане навик. За разлика от расиста и националиста, всички са добре дошли в дома на културиста, стига да оставят изцапаните си култури пред вратата. Не, не може да серете в градината и няма да махна плаката си на Мохамед с щипки на зърната.