Така и не успях да стигна до любимия си въпрос — за религиозната принадлежност. Лелките от предишното преброяване много държаха да ме пишат християнин и се забавлявах с реакцията им, когато настоявах да бъда вписан като атеист.

В същото време медиите вече започнаха да рапортуват за успеха на онлайн преброяването. Само мога да гадая дали тези 18 000 души за няколко дни са били всичките собственици на жилищата си или просто са излъгали на въпросите с неизвестен отговор. Но съм сигурен, че като даваш стотици хиляди за онлайн преброяване на цяла шибана държава гледаш да дадеш възможност на анкетираните да стигнат до края на анкетата дори и да не знаят отговора на някой въпрос (или да не искат да го споделят). Непълна информация е по-добре от невярна или никаква.

- – - – - – - – - – - – - – - – - -

Час по-късно вече имам отговор на оплакването си от съпорта на преброяването (за което получават не една, а две пчелички — почивен ден е все пак):

“Ако сте собственик и имате документ за собственост там ще намерите годината на построяване на сградата. Можете да се допитате до вашия домоуправител и съседи за съдействие, относно годиината на построяване и брой на жилищата в сградата.”

Не се шегуват хората — наистина предполагат, че ще се втурна по съседи в името на националната статистика:)

Понеже съм по-голям брат, като малък баба ми ме възпитаваше, че големите помагат на малките и се грижат за тях. Баба ми не е толкова политически осъзната, че да е социалистка, но за много хора днес това й разбиране е смешно и ирационално. Днес големите взимат от малките каквото могат — десномислещите го наричат капитализъм. Как можете да познаете шефа в компания пушачи на терасата? — вижте кой ще прибере запалката (независимо чия е тя). Големият мушка чуждата запалка в джоба си не защото е крадец — това за него е напълно несъзнателно действие, дотолкова навикът да взема е основен за природата му. Много от успелите хора не са такива само заради таланта и ума си, а и благодарение на нестихващия си глад за още.

Спорът дали трябва да сме десни или леви остана в 20ти век. Понеже вече живеем в бъдещето видяхме, че резултатите от необузданата алчност на капитализма и необузданата завист на комунизма си приличат. И двата строя завършват с няколко, които имат всичко и всички останали, които нямат нищо. Комунизмът ни донесе разорени икономики и Чернобил; капитализмът докара Втората голяма депресия и Мексиканския залив. Още от въвеждането на антитръстовото законодателство в САЩ става ясно, че изцяло свободният пазар логично води до монопол. Днес вече всички трябва да сме разбрали, че бъдещата уредба на обществото ни няма да е комунизъм или капитализъм, а някакъв баланс между двете.

Проблемът е, че балансът между две сложни и абстрактни идеи е зона с мъгляви граници, които тепърва ще опипваме казус по казус. Къде е балансът в случая с изтичането на срока на бушовите данъчни облекчения? Обама иска да останат само облекченията за средната класа; републиканците и някои консервативни демократи искат облекченията да останат и за богатите. И то не говорим за просто заможни хора: основната част от облекченията отиват за хора с над половин милион долара годишен доход, а най-голямата част от тези облекчения са за най-богатата 1/10 от процента от населението, с годишен доход в милиони. Т.е. ако в Щатите имаше 1000 души, най-богатият от тях би прибрал най-много от облекченията. За 10 години спорните данъчни облекчения за най-богатите възлизат на няколкостотин милиарда — малко по-малко от спасителния пакет за банкерите. В същото време бюджетните рестрикции докарват обществените услуги до ръба на колапса. Училищата вече не само уволняват учители и всякакъв друг персонал, но молят децата да си носят тоалетна хартия. Милиони американци са без здравно осигуряване, а затворническата популация е най-голямата в света и като численост, и като процент от населението. За мен в тази картина балансът е ясен — обществото има твърде много проблеми, за да си позволи лукса да остави ненакърнено финансовото спокойствие на елита. Милионерите могат да минат без още няколко милиона на година (средно 3 млн/човек са облекченията за най-богатите). Училище без учители е невъзможно.

Защо много съвременни умни млади хора залитат в дясно? Според мен те изхождат твърде много от личното си обкръжение: да, за хората на едно ниво е добре всеки да получава според заслуженото и уравниловката пречи. Но има хора далеч над и под това ниво. Мениджър в международна компания получава за ден толкова, колкото негов работник изкарва за цяла година. Нима мениджърът е 365 пъти по-умен, талантлив и способен от работника? Може би 5, 10, 20 пъти… но 365 пъти? А ако вкараме в уравнението доходите на хората от третия свят, разликите стават гротескни. Не бива да очакваме едно правило да важи при такава разлика в нивата. Законите на квантовата механика са различни от законите на нютоновия свят. Във финансово отношение има хора, спрямо които сме като фотоните и Юпитер. Когато мислите за десни политики, не мислете само за средната класа — мислете за онези, които са толкова богати, че изкривяват нормалните закони на обществото; за хората, които пазаруват политици и съдии както ние пазаруваме в супера.

В Залива го пускат всяка седмица, 9 епизода до тук.