Миналата седмица гледах две фантастики, които освен по други начини се отличаваха от ширпотребата и с отношението си към човешкия род. И в двата филма Нашите бяха Лошите.

District 9 е най-добрата фантастика от Матрицата насам. Извънземните не са завоеватели, нито ментори, нито приятели — нищо, което сме гледали досега. Но ролята на хората — злобни, завистливи, жестоки и цялостно достойни за презрение — е добре позната. Само дето сме гледали тази роля във филми с хора срещу други хора. Някак си човек очаква, че когато сме противопоставени (макар и въображаемо) на друг вид, видовият ни патриотизъм ще надделее над вътрешните ни различия.

The Battle for Terra е фантастична анимация с великолепна визия, която също не се съобразява с това очакване за видов патриотизъм. Тук хората са предимно отчаяни, но лакоми същества, опоскващи като скакалци всичко по пътя си. До съвсем скоро обаче Другите, извънземните, бяха нахлуващите орди, срещу които героите на фабулата се изправяха.

Посланието на филмовите творци е ясно — ако я караме все така, някой ден ще се сблъскаме с пришълците, но чудовищата ще бъдем ние.