В чудесната си статия The Good Enough Revolution: When Cheap and Simple Is Just Fine Робърт Капс от Wired.com очертава тенденция, която е започнала да оцветява всяка човешка активност. Традиционната представа за качество се променя — качествено е вече не това, което е “най-добро”, а това, което е 1. лесно за употреба, 2. налично навсякъде и 3. евтино.

Авторът дава няколко примери от съвсем различни сфери:

— Камерата Flip Ultra, най-продаваната камера в Щатите, която за две години завладява 17% пазарен дял. Няма екстри като нощно снимане или стабилизация, но и дете може да свали видеото на компютъра си, разучаването на камерата отнема секунди и не изисква упътване, а цената е $150.

— mp3 форматът, в началото осмиван от музикалната индустрия заради ниското си качество, а в последствие поставил аудио-мастодонтите на колене.

— Безпилотният самолет Predator, който се влачи ниско с 200 и нещо км/час и носи две мижави ракетки, но е евтин и изобилен, може да виси по 20 часа в небето и не изисква супертрениран екипаж, който да загива със всеки свален самолет. Все повече въздушни удари се извършват с джойстик и Predator-и, а не със свръхзвукови и въоръжени до зъби изтребители и бомбардировачи.

— Инициативата на Kaiser Permanente (най-голямата нестопанска медицинска организация в САЩ) за мрежа от микроклиники — добре оборудвани офиси с двама доктора и телеконферентна връзка за консултации. Оказало се, че такива микроклиники задоволяват 80% от здравните нужди на хората, а разходите по един пациент падат наполовина. Тези 80% не са случайни, а следват правилото на Парето за 80/20: а именно, 80% от стойността за потребителя идва от 20% от вложените в продукта усилия, инвестиции и характеристики.