Сутринта посрещнах с относително безразличие новината за избирането на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Кратко проучване обаче я показа като част от забележителна фамилия:

– Сигурно най-колоритният роднина на Бокова е баща й Георги, главен редактор на Работническо дело, наричан Българския Гьобелс, за когото Радой Ралин пише:

“Ако бях министър-председател,
бих направил ред реформи аз,
бих наказал всеки свой ласкател,
бих го пратил дописник в Марбас.

Бих тогава Боков аз направил
шеф на някой месокомбинат.
Бих от Бицин пресата избавил,
Бих го пратил в сектор Зарзават.”

Според Ралин Боков-баща е участвал пряко в зверското убийство на Райко Алексиев — художник, карикатурист и фейлетонист. Алексиев е пребит до смърт на софийска улица заради карикатура на Сталин с окървавена брадва.

– Племенникът на Бокова, също Георги, се стреми да поддържа дядовата си слава, като пребива майка си и бивша съпруга на Филип Боков, защото не му дава 2000 лв:

” “Синът ми оцелява толкова години благодарение на корупцията в съдебната система. Вече не мога да хвана края на висящите му дела и присъдите. Давахме му шанс толкова пъти, но той е непоправим”. Това призна пред столичен всекидневник Юлия Владикова, която зверски бе пребита от сина си. … И след този случай хулиганът автокрадец остава недосегаем за правосъдието.” — според в. Атака. Георги Боков-младши действително има присъди за кражба на коли.

– Братът на Бокова, Филип, е сравнително скромен с приноса си към злободневнието с фразата “Вината поемаме само с мезета”. Иначе се подвизава като шеф на кабинета на Станишев и секретар не по какво да е, а по координация на посланията на Гоце. Друга племенничка на Бокова, дъщерята на Филип Боков Биляна, явно не се спогажда с генетичното си наследство и се обесва преди няколко години.

Дали крушата не пада по-далеч или Бокова е една Лиса Симпсън в семейство идиоти не знам, не я познавам лично. Но се надявам едно — да спаси Бузлуджа! Това супер сайбър място в Щатите би било средище за сай-фай, хай-тек, комикс, НАСА и прочее маниакални конвенции. В Холандия биха го налазили шарени скуотъри, в Берлин щеше да е музей за съвременно изкуство. А у нас, където нищо не се случва без икономическа изгода, мястото запада, защото е твърде отдалечено за мол и архитектурно неподходящо за хотел. Сега е моментът Бокова да използва семейните си умения и да гепи малко вносни кинти за съживяването на това родно историческо наследство. За да има България и друга летяща чиния освен тази на Ахмед Доган!

- – - – - – - – - – - – - – - – - -

* Заглавието е от коментар под статията в Дневник. Всъщност много от горните факти научих именно от коментарите, а не от статията. Какво стана със задачата на журналистите да поставят събитията в контекст?