Зарадва ме новината, че французите ще плащат на децата, за да не отсъстват от училище. Но най ме зарадва една тънкост във френския подход — ще се награждават не отделни ученици, а цели класове. Т.е. за да има пари за класа, трябва всички да са редовни. Тази стратегия превъзхожда английската, в която финансовите възнаграждения зависят единствено от индивидуалното представяне на учениците. При индивидуалния подход единственият (допълнителен) мотив на ученика да влиза редовно в час е, че ще спечели пари. При груповия подход обаче недобросъвестните ученици рискуват не само да пропуснат награда, но и да си навлекат ненавистта на останалите от класа. И понеже за децата е особено важно да принадлежат и да бъдат приемани в групата, нямам съмнения чия система ще се окаже по-успешна.

Поуката от френското начинание е, че трябва да експлоатираме особеностите на обществото, за което създаваме дадена политика. Българите например обичаме да се топим взаимно и това може от неприятен етнически маниер да се превърне в плюс. Представете си, че възнаграждаваме с макар и символична сума гражданите, докладвали за някакво нарушение. Например човек, заснел неправилно паркирала кола, да може да прати снимката на съответния инспекторат и да получи няколко лева от глобата, наложена на собственика. Така ще съкратим нуждата от инспектори, които само ще трябва да приемат снимките, да отсъждат нарушенията и да разпращат глобите. В същото време ще поразчистим хаоса по тротоарите и ще осигурим по някой безплатен обяд на будните граждани за сметка на нарушителите. При положение, че всеки има фотоапарат в телефона си и тлъста доза българска злоба в сърцето си, този подход може да се прилага за всякакви очевидни и лесно документируеми нарушения: пушене на забранени места, говорене по телефона по време на шофиране, строително замърсяване, блокиране на обществени пространства за частни нужди и т.н.