Ти също можеш да си дълбок, концептуален и артистичен, ако спазваш тези лесни Правила на арт видеото вдъхновени от Единайстото истанбулско биенале:

– Красотата разсейва зрителя. Не допускай красиви елементи във видеото си — така зрителят ще страда и съзнанието му ще бъде беззащитно пред Голямата ти идея. Няколко удачни начина да направиш видеото си по-грозно (и съответно артистично) са фокусирането със затворени очи, заснемането с камерафон не по-нов от 2005, наемането на оператор с Паркинсон, снимането в мазета, тоалетни, развалини и прочее места с достатъчно корозия, както разбира се и крупни планове с грозни, стари, или грозни и стари хора. Колкото по-ниска е разделителната способност на видеото, толкова по-голямо трябва да се прожектира. Озвучението трябва да е тихо, но с много шум и задължително едноканално.

– Изхвърли композицията. Ако абсолютно се налага зрителят все пак да разбере какво има на кадъра, постави важния елемент някъде по ъглите и видим не повече от 25%. Все пак внимавай във видеото ти да преобладават кадри с разхвърляни отрязъци от случайни, неразпознаваеми предмети, места и телесни части. Добра идея е просто да оставиш камерата да виси на кръста ти докато ходиш и да снима земята плюс малко крака и обувки. Обърканият зрител е добруджански чернозем за Голямата ти идея.

– Естественото държане и диалози са за нормалните, т.е. за не-артистичните. Ако снимаш леля в трамвая, накарай я да декламира идеоложки манифест на съседната леля. Подбери за актьори хора с нервни тикове и говорни смущения. Ако снимаш нормални хора, сложи им гротескни маски или поне ги боядисай в ярък цвят. Зрителят ще бъде съкрушен от артистизма на Голямата ти идея.

– Не допускай нещо да се случва във видеото ти. Фабулата е евтин трик за не-артисти. Вместо нея използвай няколкоминутни кадри на прости, повторяеми действия без видим резултат (човек чертае с ръце кръгове във въздуха, деца търкалят нещо). Зрителят трябва да е стопроцентово наясно, че това не е филм, това е Голямата ти идея.

– Видео под 20 минути е несериозно. Колкото по-малко неща се случват във видеото ти, толкова по-дълго трябва да е то. Ако успееш да направиш видео, в което половин час не се случва нищо (примерно ръка слага семките обратно в кора от нар), купи си куфар за наградите. Изтощеният зрител ще разтвори мозъка си като стрида за Голямата ти идея.

– Използвай постпродукционни детайли като субтитрите, за да смажеш последните съпротивителни сили на зрителя (по презумция вече си се погрижил видеото ти да е на родопско-помашки диалект примерно, и да има субтитри на минимум два езика). Субтитрите трябва да покриват четвърт от екрана, да са в тлъст яркожълт шрифт и по възможност да се застъпват. Сменяй ги бързо, не оставяй зрителя да си отдъхне в маратона към Голямата ти идея.

– Ако ползваш музика, трябва да е класическа или поне на класически инструмент. Това демонстрира, че си пропуснал всякакво развитие на музикалната сцена след преподаваното в часовете по музика в гимназията, защото си бил твърде зает да мислиш върху Голямата си идея, докато другите са се занимавали с глупости като изобретяването на електронната музика примерно.