Въпреки, че Биеналето на изкуствата в Истанбул започва с творбата на горната снимка, мисля да направя точно обратното — да се оплача. Тази година биеналето е сравнително скучно, но затова пък отнема повече време да се разгледа. Основната част са видеа, които изглеждат като отхвърлени кандидати за някоя от късометражните мрежи като Future shorts или Filmini. Но колкото и добри да бяха, пак щяха да са проблем заради формата на събитието — изложение с много зали, които обикаляш и заварваш всяко видео в случаен момент от времетраенето му, а местата за сядане са малко и неудобни. Няколко видеа в една изложба са чудесно разнообразие; изложба предимно от видеа е изнурително и досадно.

Като политолог обичам политическо изкуство, каквото и преобладава на това издание. Обаче доста от творбите ми се сториха мързеливо свършена работа — изсипал аристът една камара тематични книги, папки с оригинална институционална документация от някакви събития, графики на полетни планове, транскрипти от ведомствени комуникации… и очаква някъде сред купчината сурова информация ти, зрителят, да стигнеш до просветление. Аз стигнах до просветлението, че в същото време другаде в Истанбул сервират много яки манджи.

Друго разочарование беше големият процент на материал отпреди 20-30 години. Политическото изкуство повече от всяко друго е адекватно за времето си и после има стойност предимно за историците, каквито редовите посетители на едно биенале за съвременно изкуство не са.

Свежо изключение бяха два кратички полит-мюзикъла, руски и сръбски, правени по общ проект. Черен хумор за състоянието на нацията, поднесен от актьори на фона на спретнат камерен хор е нещо, което демонстрира плюсовете от кооперацията между поприщата — самостоятелно политическата критика би била твърде скучна, а шоубизнесът — празнословен.

- – - – - – - – - – - – -

Докато се чудех случайно ли са сложили най-удобните столове (тип барбарон) в залата с най-скучното видео евър, ми хрумна да обобщя някои канони на видеоарта. Съседните зрители преглеждаха направените досега снимки, програмата на биеналето, или просто си почиваха, та не изпитах грам вина за неуважението си към твореца.