Немският — официален език в България
17 Декември, 2009 адрес: http://www.gradinko.bg/?p=640 тема: градска среда
Темата за езика в България е спорадично модна — изниква ту в спорове дали да има улични табели на латиница, ту в референдуми на какъв език е разрешено да се говори по националната телевизия. Без дебат обаче е становището, че важните неща трябва да ги има на български.
Снимката горе е от вратата на софийски тролей, явно рециклиран от немскоговоряща страна. В съответната страна някой отговорник по параноята на транспорта е преценил, че теоретично е възможна ситуация, в която хидравликата на тролея да не работи, а пътниците да трябва бързичко да се евакуират от превозното средство. И е сложил надпис как да стане това. Надписът е голям и червен, което отразява мнението на незнайния отговорник за важността на надписа.
Сега си представете, че след референдума за новините на турски, мюсюлмански терорист решава да направи сефтето на Беге-то и се взривява в тролей осмица. Шофьорът е аут, машината — в пламъци, а пътниците са пенсионери с чужд език руски. До идването на пожарната всички изгарят след ужасна агония, защото никой не знае, че за да отвори вратата, трябва първо да врътне ръчката в жълтия квадрат.
Дали с поредното поскъпване на билетите ще се намерят и стотина лева за стикери на български? Или да помолим Волен Сидеров да пусне някоя парá от 18те милиона за референдума?
Статистически в България има много повече примери на насилие от страна на афектирани симпатизанти на Сидеров, Боян Станков (“Расате”) и други изпаднали фашизоиди, отколкото на “мюсюлмански терористи”. Колкото до описаната от теб хипотетична ситуация, Сидеров би бил доволен ако повече хора измрат; човешкото страдание и омраза са гориво за популистките машини на такива като него.
Отделно у нас не намира немския за обиден, даже напротив, доста хора изпитват някаква свръхестествена почит към него. Той хем буди страхопочитание, хем ни кара да се чувстваме европейци… Виж, ако надписите бяха на турски (който все пак е майчин език за съществена част от българските граждани), отдавна да са ги сменили…
Поправка: “Отделно у нас НИКОЙ не намира немския за обиден”
Същия въпрос мога да ти задам, когато си поръчваш “White Mocca Frappocino Cinammon Shot Chocolate venti” в т.н. кофи шоп с най-мизерното кафе на света.
Малка поправка, градинко. умлеген принципно е завъртам, не дърпам. С дърпане нема да стане ако питаш мен ;)
А иначе тоя надпис съм го мяркал поне веднъж в София. Всеки път ме обхваща едно такова много странно чувство – как да кажа, трудно е да се опише. От една страна се учудвам, че никой от българските “майстори” не го е разкарал тоя “атрибут”. От друга страна чувствам, че това е някаква грижа за клиента (пътуващия), дълбоко неприсъща на софийския градски транспорт. Та наистина има голема ирония в тоя надпис. Особено в натоварен час и след час чакане на спирката.
Мерси, joggingmind, поправих го. Хем питах немските колеги, но проблемът е бил в английския им:)
Не са само автобусите. Много куриози има.
http://thisable.deviantart.com/art/cop-109547942
Този приятен служител на обществото носи каска с емблемата на баварските полицайи (http://www.polizei.bayern.de/) Такива каски много има, а щитовете май бяха холандски. На токите на много български уреди на властта все още блещят сърпа и чука. И за да завършим какфонията, нашивките им са с изключително американизирани модели. Съвсем необяснимо, се плещят бело-глави орли и разни змии и мечки.
Аз нямам нищо против музиката на английски, новините на турски или аварийните изходи на немски. Като всяка малка европейска държава се губим из басейните на много по-многобройните езикови групи. Не може да няма парадокси при сблъсъка на европейските измерения. В Германия на всеки 28 метра шосе има табела, у нас сигурно е повече от 2-3 километра. Тези разлики резултират в две изключително подобно изопачени, но поляризирани реакции. За българина подобни регламентирани неща са пълна “шизофрения”, за германеца нашата ситуация е липса на елементарна цивилизованост.
Тук в Германия никой не забелязва тези ярки стикери, както и ние сме спрели да забелязваме мизерията навсякъде около нас. На подсъзнателно ниво всичко това ни действа и промения. Наскоро си говорехме с един колега от Кения. Питаше се дали знам, защо по прозорците на спирки, входове, приземни офиси и така нататък в Германия има залепени силуети на птички. Отговора ми (за да не се блъскат приците в перфектно измитите прозорци) му беше толкова странен, че мисля, че промени философията му.
Ами и френските автобуси втора употреба преди време носеха такива стикери. Само че на френски. Аз наистина не разбирам защо трябва да се драматизира толкова по темата, вместо да се напише, че тия от общината и от предприятието за градски транспорт не са предвидили средства да преведат и да облепят автобусите със стикери и разни инструкции на български език. Въпрос на управленско решение на средно ниво. Въпрос към общината.
Стопанинът да си оправи часовника на сайта: показва ми се, че съм публикувал на 17 декември, 2009 в 20:40, което е невярно. Публикувах в този час, но на 4 януари 2010 г. Добре би било също да махне и тая запетая след дългото име на месеца, която е непривична за дългия формат на датата на български и да добави едно „ г.“ след годината, така: „2010 г.“.
наистина всички тези бутончета, ръчки и кранчета, които са в градския транспорт те карат да те засърбят ръчичките, и в случай, когато не е описано на български език “не пипай!”, то можеш спокойно да си натиснеш бутончето и да видиш какво ще стане – пък после оправданието е “ами че там не пишеше недей да пипаш и т.н.” – разбира се всичко това след голям автобусен скандал.
охх, България!