Отидох на дискусията за метадона в Червената къща за обща култура и с няколко неудобни общи въпроса за дрогите, с които да притесня държавните служители от панела. Не всичко протече по план — и не говоря за зависимия, който тръгна да бие с микрофона един от панелистите. Поканената зам. здравна министърка се ската. Другия държавен администратор обаче — д-р Цвета Райчева, директор на Националния център по наркомании — се оказа професионалист с балансирана позиция и един от най-поносимите хора сред сбирката от възнеприятни типажи. Желанието ми да я злепоставя заради идиотското отношение на държавата към дрогите се смени с осъзнаването, че наистина в администрацията има способни хора с криле, подрязани от малоумието на политическите им началници. Иначе добих впечатление, че всички, занимаващи се с хероин и лечението му имат сериозни личностни проблеми — от пациентите, преливащи от агресия до психиатрите с раздутото им самолюбие.

В крайна сметка дискусията ми изясни как стоят нещата с хероина и метадона у нас. Ето ви в няколко изречения всичко, което като редови граждани ви трябва да знаете по темата:

— Въпреки, че хероинът губи популярност оставащите 30на хил. зависими продължават да са проблем за себе си и обществото. Повечето от напредналите хероинови наркомани действително са опасни социопати.

— Има няколко типа програми, които адресират различни аспекти на проблема и са подходящи за различни хора. Терапевтичните общности (а.к.а. комуни) не ползват медикаменти и залагат на бихейвиорална терапия, труд и ресоциализация. Метадоновите програми правят това, което името им подсказва. Програмите за игли и спринцовки за хероиновите наркомани помагат срещу разпространението на спин и хепатит. Всички програми са нужни, макар работещите в тях да гледат на колегите си с типична родна злоба или ги възприемат като конкуренция.

— Заместването на хероина с метадон прави зависимия социално-пригоден, намалява агресията и за много хора е път към почти нормален живот.

— Основният проблем в системата за борба с хероина е нелепото финансиране. Центърът по наркомании има чудесен план, балансиращ различните подходи. Планът би могъл да маргинализира хероиновия проблем, но държавата не отпуска пари за изпълнението му. Миналата година финансирането за всички програми е било общо 60 000лв. Помолих д-р Райчева да помечтае и мечтата й се вписа в скромните 20 млн./година. За сравнение — тази година държавната субсидия за производители на наркотици (никотин) ще бъде 116 млн. лв., а миналата беше 120 млн.